fbpx
Parenting

ЗА РАЗЛИЧИЯТА И ТОЛЕРАНТНОСТТА В ПРЕДУЧИЛИЩНАТА

Учели за различното. Така отговори на повдигнатите ми вежди и изпепеляващ поглед учителката на дъщеря ми в предучилищната. Но да започна отначало.

Вечер, когато взимам малката някоя от учителките винаги дава подробна обратна връзка за заниманията, които е имала през деня. В най-обичайният си вид, този няколко минутен разговор има следния формат:

Учителката (У): Днес беше денят на буквата „W“. Мия имаше възможността да се упражнява да я пише, използвайки пяна за бръснене, четка и боички. Затова роклята й изглежда така. Но не се притеснявай, тя много се забавлява.

Аз (А): Виждам.

В този момент констатирам, че обувките й са послужили в някакъв момент за платно и са дали своя креативен отпечатък върху прогреса на малкото човече да изписва буквата „W“ с повече цветове отколкото има дъгата.

У: Освен това в градината имахме игра с търсене на буквичката. Мия се справи страхотно! След това пожела да научи повече за буболечките в двора.

А: Буболечките?

В този момент Мия и още няколко малки човечета тичат към нас и с все глас крещят „имаме си домашен любимеееец“. Поглеждам аз какво държат в една салфетка и получавам внезапни конвулсии по тялото. Гол охлюв. Били на лов за голи охлюви след дъжда и всеки награбил кой голям, кой още по-голям гол охлюв. 

У: Беше страхотен следобед! Мия, Матю и Луиз намериха няколко голи охлюва, направиха им къщичка и ги нахраниха с цветя и листа.

Намирате опънала килимче на тревата в градината, отправяйки горещи молитви към всички божества, онзи грамаден охлюв от салфетката да не ни стане съквартирант у дома. 

Учителката, с ентусиазма на дете в сладоледжийница, продължа доклада:

У: Освен това Мия беше в групата с деца, които посетиха отново дома за възрастни хора. Вади един таблет и ми показва видео как малката забърква scones (нещо като питки) за възрастните  хора в дома. След това една баба й прави комплимент за роклята, а Мия й казва, че много й харесва обиците. Смеят се. Смея се и аз. Вече съм забравила за голия охлюв.

След това, учителката продължава с:

У: Днес учихме за различното.

А: Така ли?! Колко хубаво. За какви различия говорихте?

У: Четохме книжка за два мъжки пингвина, които си имат бебе пингвин. 

А: %$№&%$№$^№????????!!!!!!!!????????!!!!

Как им се е получило това бебе?!?!?!

У: О, ами те……

Споменът ми след тези думи е, че аз останах без думи. В иначе шумната зала вече се чуваха гласовете само на децата. Всички родители и учители мълчаха и ме гледаха. Явно изражението ми е говорело повече отколкото думите някога биха могли. 

Докато устните ми не помръдваха, в ума ми мълниеносно прехвърчаха всякакви мисли, картини, въпроси, обяснения. Чудех се що за учител си да въведеш толкова сензтивна и сериозна тема на едно три и половина годишно дете без да попиташ родителите какво смятат по въпроса? Дали момента да се говори за това е точно в тази крехка възраст? Дали родителите са подготвени да дадат отговори? Дали тези отговори ще бъдат добре премислени, смислени и даващи подобаваща информация предвид възрастта? Какво мислят родителите за различното? Как биха го представили те на три годишно дете? И още милиярд въпроси с подобен характер.

Прибрах се вкъщи и започнах да чета за тази книга с пингвините. В случай, че ви е любопитно коя е – And Tango Makes Three от Peter Parnell и Justin Richardson. Оказа се, че е изключително противоречива и предизвиква сериозна полемика. Освен това, се представя на доста по-големи деца от дъщеря ми и нейните съученици в предулищната. 

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против хората, които имат различна сексуална ориентация. Напротив, едни от най-прекрасните, забавни и интелигентни хора, които познавам изповядват подобни различия. Това никога не ме спирало да ги очаквам с нетърпение на партито, на срещата, на излизането, защото те винаги носят със себе си една специална вибрация. Те са често душата на компанията. Те са креативни, с различен поглед върху нещата като цяло.

Притеснението ми, обаче, идва от факта, че още не съм се осведомила как да представя тази тема по подобаващ начин на дъщеря ми. Шотландия е особено либерална по отношение на различията във всичките им проявления. Всяка голяма компания, например, подкрепя LGBTQ. Някои автобуси са брандирани с цветовете на дъгата. Някои от най-големите хранителни вериги имат огромни пана по витрините си, че приветстват всички LGBTQ. Никоя компания НЕ може да освободи служител, ако той е LGBTQ. Някои от църквите тук бракуват LGBTQ. Един от най-големите паради на LGBTQ е именно тук. LGBTQ е част от живота ни. 

НО! Когато се обясняват различията на едно три годишно дете, може да се започне например с нещо по-простичко. Например, приказката за „Грозното Пате“, мисля си аз. Затова и първата ми работа на следващата сутрин бе да отида до библиотеката и да избера нови книги за малката. Първата, която награбих беше именно за „Грозното Пате“. 

Малката я хареса супер много и съвсем внимателно я изчете в скута ми. На следващата вечер пак я пожела преди лягане. След като я бяхме прочели вече няколко пъти, й зададох въпросите в края на книжката. Бях удивена да разбера, че тя прекрасно е разбрала смисъла на „различното“. И че в това няма нищо лошо, плашещо, отблъскващо или грозно. Напротив! Зад това се крие цяла една нова вселена от преживявания, случки и ситуации.

 

 

 

Както и да е… Резултатът от всичко това е, че всички родители  реагираха по някакъв начин и това доведе до решение на предучилищната повече да не чете книгата за гей пингвините на децата. Освен това, учителите получиха цял ферман със заглавия на книги, които учат на толерантност и различия и които не включват гей пингвини. Също така си мисля, че и те получиха своя урок. Че за всяко нещо си има и време, и място. И че отговорите на някои трудни въпроси няма да се търсят от тях, затова не могат и да действат по начин, който да предполага друго.

Всичкото това споделяне, обаче, произтече от ето тази невероятна гледка вчера:

 

 

 

 

Най-красивото, спретнато, подредено и спиращо дъха РАЗЛИЧНО, носещо се ефирно по канала, преминаващ през цял Единбург. Нямаше минувач, който да не се спре и да не им се наслади. Нямаше дете, което да не гони в захлас от радост докато силите им стигат. Ето така уча аз дъщеря ми на „различното“ на три години.

 

ХХХ

Русалката

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *