Лайфстайл,  Мами

ПРИКЛЮЧЕНИЯ В НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ С 3-5 ГОДИШНИ ДЕЦА

Последните седмици Националната Портретна Галерия на Шотландия се превърна в дълго чакана и желана спирка както за мен и малката, така и за приятели. Заедно пътешестваме из съвремието и миналото и се запознаваме ежеседмично с хората, дали своя принос за облика на държавата, в която живеем. 

 

 

Понеже сме супер мами с неограничен брой креативни трикове в красивите си умове (и тела! :)), направихме посещенията в Галериите истинско приключение. Още с влизането в голямата зала на първия етаж отправяме поглед към зашеметяващия таван с 2200 звезди. Заредени със звездно настроение се втурваме към стълбите вляво нагоре към другите етажи. Поздравяваме бюстoвете на Алекс, Робърт и Томас и се отправяме към голямата зала с портери на втория етаж.

 

 

Всеки път, когато сме там си измисляме лайтмотив, по който да се водим и децата, и мамите. Днес, лайтмотивът беше „картината, която ни кара да се усмихнем“. Децата изучаваха с интерес всеки портрет и едва след като разгледаха цялата зала ни повикаха, за да покажат картината, която ги бе усмихнала. Честно казано на картината фаворит на Макс се смях много и аз. Изобразяваше се разходка в стария Единбург. Имаше хора, имаше кучета и един момент, в който муцунката на едно куче беше близо до ходилата на минаващ наблизо пешеходец. Детското въображение видя кучешката муцунка като отвратена след мириса на мръсни чорапи. Доста се позабавлявахме всички. И най-важното – успяхме да засмеем няколко случайни туристи, които дочуха разговора ни.

Така днес мога да обявя деня за успешен. Първо, защото децата за пореден път изживяха магията на изкуството и то съвсем осъзнато и целенасочено. Второ, предадохме усмивка нататък. Смехът е заразен и няма по-голяма магия от тази да носиш радост за другите.

 

 

Радост за душата ми е и че 3-5 годишните ни деца се наслаждават на изкуството и се запознават с героите на деня от всички културни, спортни, икономически и други сфери. Когато минаваме покрай бюстовете и картините, не случайно поздравяваме всеки по име. Разказваме на децата за свръх силите, които всеки персонаж притежава. За някои – това са думите (поети, писатели, журналисти). За други е умението да влизаш в роли и да претворяваш емоции (актьори, певци..). За трети силата и отдадеността да пазиш и спасяваш човешкия живот (лекари, учени…) 

Понякога влизаме а галериите и търсим магията в картините. Дали това ще бъде мигновено намигване от някой портрет, едва доловена музикална нота или пърхащи криле на пеперуда, отдадено търсим нетипичното и вълшебното. Така, една на пръв поглед абсурдна мисия – да направиш посещението в галериите на 3-5 годишно дете поезия за емоциите и муза за въображението – се превръща с лекота в неповторимо изживяване.

За пореден път се убеждавам, че няма невъзможни неща. Няма деца, които да не са любопитни. А на нас възрастните ни трябва просто за миг да си припомним как с малко блясък и „магия“ може да възпламеним най-силното оръжие – въображението.

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *