Лайфстайл

ВЕЛИК Е ТОЗИ ДЕН

Оставаха две минути до полунощ. Българската полунощ. Тук бе едва десет вечерта и с малката още се гонехме из стаите да си измие зъбите. Успях да й облека пижамата и опиянена от победата си се отправих на свой ред към банята.

Денят до този момент бе като рали на формула едно. Бях станала в шест сутринта да правя боя за яйцата, торта, козунак, а след това бях прекарала един изпълнен с удовлетворение следобед от лекции и срещи с ментора ми в Google. В десет вечерта все още горях от енергия. Реших да споделя тонуса си с мъжа ми и да го помоля да изхвърли боклука. На няколко пъти, докато все още беше светло и недъждовно навън, той отлагаше за после. За сметка на това, в най-големия порой излезе с все боклука. И понеже нищо не подозирах реших, че успешно предавам енергията нататък.

Полуоблечена вървях по коридора към банята и вратата се отвори. Мъжът ми се връщаше. Странно нахилен за човек, който e ходил да хвърли боклука в дъжда. Не затвори вратата след себе си. Тъкмо започнах да се притеснявам да не го е ударила някоя люлка по главата докато бяха с малката на плейграунда по-рано и вратата се открехна широко. Зад нея изскочиха приятелите ми (които след малко имаха полет с трите си деца), въоръжени до зъби като апаши с торта, свещи, балони, настроение, подаръци…. Започнах да се чудя дали всъщност мен не ме беше ударила люлка докато се опитвах да прикрия някои части от тялото си, подръпвайки блузата си във всички посоки.

Днес е голям празник за мен. И той започна колосално точно в 00:00. Всяка година празнувам Великден с трепет в сърцето. Обичам посланията, които вменява; обичаите които следваме, и този невероятен сезон, в който го честваме. Душата ми се изпълва със светлина, мир и вяра всеки път, когато се въртим около черквата със свещ в ръце. Когато се поздравяваме сърцато и приветстваме хармонията и новото начало. В сърцата си, в душите си, в мислите си.

Днес, обаче, е двоен празник. Защото на този ден съм родена. Защото съм истински благословена да имам такива прекрасни хора в живота си. Не е въпросът да купиш торта и да я поднесеш церемониално на някого. А да организираш детегледачка на трите си деца за цялата нощ, да се лишиш от всяка минутка сън, за която всеки родител бленува, да дооправиш багажа за цялото домочадие минути преди колата да ви събере за летището и с усмивка да събудиш децата. И в целия този процес да си щастлив и отдаден на идеята, че си засвидетелствал внимание и грижа и си отделил най-ценното си -времето си – показвайки на някого, че много държиш на него.

Цялата скришна организация, мисълта вложена във всеки един детайл от изненадата, подаръкът, който се оказа, че съм си избрала сама докато мислех, че помагам на приятелката ми да избере нещо за нейна позната… Всичко това ми създаде неповторимо усещане за принадлежност, споделеност и съкровено щастие. За мен винаги най-големите богатства и изненади са били преживяванията. Не вещите, не помпозните изненади, а усещанията и спомените, които едно добре планирано изживяване оставя.

Искрено се надявам да съм ви заразила и вас поне с частица от моето щастие днес. Бъдете човечни и поканете светлината, хармонията и щастието трайно в душите си. Обичайте и позволете да бъдете обичани. Не губете време и покажете на хората, на които държите колко са важни за вас. Светъл Великден! Бъдете благословени!

ХХХ

Русалката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *