Лайфстайл

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НЕНУЖНОТО

Ето ме и мен. Припяваща с пълно гърло припева на “All I want for Christmas” на отворен прозорец (за ужас на съседите) и поклащаща се в такт с куп ненужни вещи на път за кофата. Последните няколко дни кипя в изключително предпразнично настроение и нестихващ копнеж да хвърлям. И да хвърлям. И да хвърлям… Всичко, от което нямам нужда. Всичко, което заема място и ме възпира от създаването на пространство за трупане на нови спомени. Всичко, от което трябва да чистя прах всяка седмица, защото не използвам от месеци.

Спомняте ли си онова специфично чувство, че сте се отървали от нещо старо и ненужно и душата ви сякаш лети. Усещате се леки и ефирни. Значи, аз по-ефирна от сега не бих могла да бъда след като изхвърлих поне едно 35% от всички вещи у дома. Чувството е като да съм си купила поне 3 чифта свръх скъпи обувки с по 2-3 чанти за всеки чифт. Вървя и сея радост и благоговение из цял Единбург. Усмивката на лицето ми грее като второ слънце по залез в 15:39. Хората ми отвръщат с още по-широки усмивки и сякаш в Единбург има епидемия от щастливи хора. Колко малко е необходимо понякога…

Та, да не се отвличам. За чистенето-изхвърянето ми бе думата. Страхотно упражнение за отърсване от застояли спомени, кофти енергия, освежаване, подреждане, създаване на уют и място…за нещата и емоциите, които ви очакват през новата година. При мен всичко се случи с размах просто защото имах нужда от това.

 

Изхвърлих:

  • Ненужни/нежелани спомени – всякакви билетчета от Айфелова кула, Ватикански музеи и всякакви подобни боклуци, които явно са били емоционално намигване от съдбата някога.

 

  • Козметика с изтекъл срок – всичко, което съм купувала преди няколко месеца замина в кофата (нали се прокламира, че отворена повече от 4-5 месеца козметика не бива да се използва повече). Така ми се отвори един напълно свободен шкаф.

 

 

  • Медикаменти с изтекъл срок – когато се местехме във Великобритания ме беше страх дали ще мога да си намеря и набавя лесно всички медикаменти, които обичайно използвам за главоболие, настинки, възпалено гърло, температура и всякакви подобни и понесох един малък куфар насам с такива екстри. Е, всички бяха с изтекъл срок. В резултат, цял шкаф лъсна напълно празен. Такова нещо ми се е случвало единствено, когато се нанесохме в новия ни дом.

 

  • Дрехи, които не нося – изхвърлих поне 70% от дрехите на мъжа ми, детето и моите. Може би изхвърлих не е точната дума, защото опаковах грижливо и занесох в един от Charity Shop-овете като дарение.

 

  • Парфюми, които не харесвам – имах поне няколко аромата, които си седят почти неизползвани, така че приятелки и майка ми им се зарадваха възторжено.

 

  • Износени обувки – тези, направо ги изхвърлих. Единствено обувките на малката дарих в Charity Shop.

 

 

 

  • Бижута, които вече не харесвам – Преди време явно много съм се впечатлявала от такива неща. Към днешна дата не нося никакви бижута освен венчалната халка. Почти всичко друго продадох в бижутерия.

 

  • Ненужни/изтекли съставки от кухненските шкафове – това ми изпразни още един и половина шкаф.

 

  • Бельо, чаршафи и кърпи – всичко използвано поне година изхвърлих в боклука. Цяла секция от гардероба лъсна празна.

Казвам ви, толкова чист и подреден апартамента съм го виждала само, когато се нанесохме!

Грандиозно предимство No. 1 на всичкото това изхвърляне и подреждане е, че открих цяло имане от шоколади, шоколадови бонбони, шоколадови яйца и други шоколадови наслади. Това в дъното на най-долния рафт на фризера, на най-високия кухненски шкаф дето слънце не огрява, в бельото на мъжа ми…шоколад дебнеше отвсякъде. И не толкова, защото съм ги изпокрила от себе си, а защото малката е като Хорейшио и Шерлок в едно. Това “мисия невъзможна” не фигурира като опция за всичките й близо 100 сантиметра и откривателски дух на Колумб, когато иде реч за шоколад. Направо се разтапя само като изрича тази дума. Такова благоговение се изписва на лицето й. Вероятно наваксва за всички пропуснати сладки неща през бременността. Тогава бяхме сключили пакт (угодно за мен) да не ме кара да ям нищо сладко. Е, за девет месеца и година и половина след това ни/й се получи. После се открехна и сега….ами, сега разбирате защо крия всичко сладко.

Второто предимство е, че си отваряте “въздух” и мнооого пространство в дома. Това разбира се неминуемо води до място за нови неща – нови дрехи, нови спомени, ново обзавеждане. Ново всичко.

Ако ви е свидно да изхвърляте нещата си, защото ви носят мил спомен или просто ще ви бъде тъжно да ги видите на боклука може да приложите някоя от следните хитрини и вследствие да размислите.

 

  • Закачете всичките си дрехи на закачалки НАОПАКИ. След като носите някоя дреха я върнете на закачалата отново, но я сложете да виси правилно. Така след месец ще имате ясна представа кои дрехи изобщо не пипвате и доволно може да ги придвижите към боклука или да ги дарите на хора в нужда.

 

  • Направете списък на нещата или местата в дома ви, които трябва да прегледате, подредите и да поизхвърлите това-онова. Нещо подобно на моя списък по-горе. След като се захванете и подредите едно от тези неща/места си дайте почивка и продължете друг ден с останалите.

 

  • Използвайте принципа 12-12-12. Хванете 12 неща, които да изхвърлите; 12 неща, които да дарите и 12 неща, които да върнете на мястото им.

 

А сега, запретвайте ръкави и се насладете на процеса. Резултатите ще надминат очакванията ви, обещавам!

 

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *