Лайфстайл,  Мами

СПОРТЪТ КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ

 

Единбург е града на тичащите хора. Целодневно парковете, планинските хълмове и улици са магистрала от активно спортуващи. Няма да забравя с какво самочувствие излязох да тичам на 1 януари следобед като си мислех, че съм единствената спортна фанатичка, готова да разнообрази трапезата с подобна динамика по никое време. Наистина бях единствената. Без челник на главата и гирички в ръцете.

С подобно самочувствие разхождах и изваяното си тяло на млада майка, която използваше всяка свободна минута, за да спортува у дома/фитнеса. Отново бях единствената. Която спортува на закрито. Тукашните мами спринтират като за Олимпиада, побутвайки отрочетата си в супер маневрени колички из парковете. Нещо повече – тези тичания са организирани. Цели трайбове от майки пъхтят и се потят дружно. По-заможните тичат с някакви футуристични колички с вграден GPS, които се движат на самоход, спазвайки до милиметър линията на тичане на майката-фанатик-бегач. Започнах и аз. Докато се чудя от къде ми е дошло, от количката се чува настойчиво звучното “По-бързо, мамо!”.

 

      

 

Футболът е религия за англичаните, но тичането е мантра за шотландците. През месец има маратони и други спортни състезания с благотворителна цел. Този уикенд беше поредния маратон по повод Movember. За деца! 3+ години. Малчуганите трябваше да изтичат едни 5 километра в подножението на планинския хълм зад дома ни. Бога ми, тичаха. И ги изтичаха. Няма по-сладка картина и по-блестящи очи от доволството на едни 100+ сантиметра човечета, които задъхано изживяват своя успех.

 

  

 

Като се замисля, нямам нито един приятел или познат тук, който да не спортува. След тичането, другите любими занимания на единбургчани са йогата, плуването, фитнеса, танците и тениса. Градът е като рай за всеки, който желае да се поддържа във форма, добро здраве и благоразположение на духа. Децата от най-ранна възраст спортуват гимнастика, балет, плуване и танци. В това число и моята дъщеря. И смея да кажа, че дисциплината, самостоятелността, работата в екип, упорството и постоянството на които възпитават тези занимания нямат еквивалент.

Отражението им се вижда във всички аспекти на ежедневието. В начина, по който подхождат към трудностите; в комуникацията и интеракцията с другите; в решението на различни проблеми и фокуса в изпълнението на нещата, с които се занимават. Доста впечатляващо за такива малки човечета. Или може би е редно да кажа малки на ръст, но не и по душа, възможности и мотивация. Защото генерацията, която расте сега е едно същинско чудо на чудесата. И вярвам, че спортът има своя достоен принос за това.

 

 

ХХХ

Русалката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *