ДА СТЪПВАШ ПО ВЪЛНИ

 

 

Той е една малка точка в Северно море, която мигновено пожелах да е моя. Само моя. До него може да се стигне и ходейки по-морското дъно, но само когато има отлив.

 

 

Усещането да пристъпваш бавно по пясъка, който до преди минути е бил целуван от вълни и пяна е зашеметяващо. Като рисунка по брилянтните песъчинки бяха отпечатани целувки от вълни, декорирани с миди и дъх на морски бриз.

 

 

 

Пеша пътешествието е дълго едва 3/4 от милята, но е интензивно напоено от удивление, преклонение и микро доза страх. Не съществува такава прелест и мощ като тази, която природата може да разкрие.

 

 

 

С трепет в сърцето съзерцавах вълните в другия край на острова и хем тайничко ми се искаше да остана там за още миг, хем знаех, че на спасителната служба този ми план хич нямаше да се хареса.

 

 

 

Той е едва 19 акра, но е истинско вълшебство на земята. Поне за мен. Вечно зелен и обгърнат от лазурни води. Има пищни къпинови храсти, бръшлянови руини (някогашни военни постройки от Римско време), самотни плажове и завидни гледки. Ще се повторя, но не мога да се въздържа – искам го само за мен.

 

 

 

Някога е бил стратегическа военна база на Римляните, днес е моя мечта. Заради уникалността си. Заради усамотеността си. Заради изгревите и залезите. Заради зеленината и свежестта, която лъха от всяко кътче. Заради спокойните плажове и шума на морето. Заради тръпката да се гониш с вълните и да пристъпяш по морското дъно…когато го има. Заради очарованието и енергията, която носи. Заради всичко. Прилича на остров от приказките. Като планетата на Малкия Принц, който вижда и усеща със сърцето си. Така се почувствах и аз.

 

 

 

Още потръпвам при мисълта как се гонех с часовника и вълните, с желанието да остана там, но и съзнанието шепнещо, че не мога да плувам в студа. Стъпих на земята от другата страна и видях как морето настъпва бавно, величествено, безкомпромисно. За минути достигна брега и заличи стъпките ми по дъното. Сякаш беше само сън. Останаха само спомена и вълнението. Толкова силни, че почти може да ги докоснеш.

 

 

ХХХ
Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *