Лайфстайл,  Мами

НА ЗЪБОЛЕКАР С ДВЕ ГОДИШНО?!

 

 

Двегодишно дете на зъболекар? Това е лайтмотивът от личните ми премеждия миналата седмица.

Между две и две и половина годишна възраст децата в Англия подлежат на преглед за установяване адекватното им развитие. Усмихната лелка, въплъщение на християнската хармония, мир и спокойствие, приканя малкото ви ангелче в голяма зала с куп забавления. Докато хлапето радостно чурулика и изпробва въображението и познанията си върху знайни и незнайни пособия, играчки и занимания, лелката отмята в захлас утвърдително чафки върху куп с листа. С лекотата на дългогодишен професионалист и любезността на кралска особа, без да внася смут в детето или родителите, тя вече е успяла да провери фината моторика, говорните и социални умения, цялостно поведение и зрение на детето. Като част от луна парк активностите измерва височината и теглото на детето, обсъжда с родителите рутината и общото му здраве, проверява ваксините и дава насоки за първа среща със зъболекар. В лек потрес се опитвам да се направя, че не съм чула, но следва въпрос за денталната практика на детето (така наричат денталните клиники тук) и следва настъпателно очакване на отговор от моя страна.

Истината е, че не знаех, че детето трябва да има зъболекар на две годишна възраст и съответно не се бях постарала да има. Подобно за задължителнте прегледи при специалисти като ортопед, нефролог и офталмолог в България, тук се ходи и на зъболекар. Беше ми трудно да си предтсавя как ще накараш такова малко дете да седне на зъболекрския стол и да седи мирно докато му ровят в устата, но чинно отидох до нашата дентална практика и записах малката за преглед. Прегледите винаги са двойни – на единия родител с детето. Първо сядаш ти, детето гледа и после сяда и то.

 

 

Денталната ни клиника е точно срещу детската площадка на парка, непосредствено до любимото ни кафе. Облякох малката, съобщих й енергично новината, че ще има среща-гореща, разясних й набързо концепцията, натъртих на факта, че ще ходим до площадката и ще лудува с Макс, а после ще грабнем по бейбичино и кафе ще се устремим към Dynamic Earth. Всичко беше по план, дори влизането в зъболекарския кабинет до момента, в който се появи зъболекаря. Една крайно чаровна мацка с мега яките трапчинки, но облечена като астронафт в отровно зелено, с маска и работни очила. Когато трапчинките се скриха зад маската, устните на малката добиха форма на бракуван кроасан, който не става за продан. Предчувствах поток от сълзи и докато ме натъкмяваха на стола, сложиха ми очила и осветиха лицето ми с лампа, упях да изиграя комедията на живота си – малката се усмихна първоначалано леко плахо и обезкуражително, а след малко с помощта на зъболекаря и асистента – широко и щастливо. След секунда вече подскачаше от радост, надничаше с любопитство и дори ми подаде команда да слизам от стола, защото било неин ред. Настани се комфортно, отвори уста и прегледа мина в шеги и закачки та до самия финал, когато едва успях да я измъкна от кабинета. Зъболекаря й подари цяло тесте със стикери на Принцеса Елза и Анна в отчаян опит да се сбогуват.

Логиката на всичко това е, че когато детето се води на всеки шест месеца на зъболекар, то постепенно свиква с естеството на прегледа като наблюдава собствените си родители, специфичната атмосфера и персонал и когато след години време се наложи да се направи някаква корекция или друг вид дентална процедура детето е спокойно, защото вече познава процесите. Аз имах късмета нещата да се получат добре от първия път, но други деца изпитват страх, плачат и бягат. Именно за това е важно бавно и с търпение да се запознае детето със зъболекарската практика. Познавам доста възрастни, които до ден днешен се страхуват да ходят на зъболекар и подозирам, че това е защото са имали неприятна първа среща. Така, че адмирации към NHS – в някои отношения наистина им се възхищавам.

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *