Лайфстайл

РОБИН ХУДСКИ ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕТЕ – ЧАСТ 1

Домът ми е там, където е моето семейство. Шотландия. Няма да крия, че в началото ми беше трудно да се приспособя. 4 часа полет и 4500 километра дистанция крият много повече културни различия отколкото си признавах, че съществуват. Повече и отколкото очаквах. В едно, обаче, островитяните са брилянтни и заради това едно нещо напълно ме спечелиха и ме накараха да обикна различията помежду ни…да ги усетя като дом. Мисълта за децата. Тя прозира отвсякъде и от всичко. От детските градини (за които обещавам допълнително да ви разкажа) до ежедневните занимания (които в 80% от случаите са напълно безплатни) до интерактивните занимания по музеи, черкви, атракциони…

Напоследък доста пътуваме (основно из Англия) и винаги водим с нас малката ни дъщеря на 2 години и половина. Винаги се старая в програмата, която правя за деня да има занимания, които да са единствено за нея. Нейното време да се забавлява по детски, а не да се влачи по музеи и галерии. За пореден път се убеждавам, че това не е наложително, защото някой много преди мен вече го е измислил. Някой, който е направил музеите, черквите, галериите, туристическите забележителности по такъв начин, че докато възрастните ахкат пред картините на Рембрандт, децата да пресъздават въображението си в реалност. Ще ви разкажа 🙂

Разходката ни в Нотингамския дворец започна от великолепните им градини с изглед към целия град. Встрани от туристическата суетня, на една приказна слънчева поляна имаше огромна площадка за игри с всевъзможни пързалки, катерушки и всякакви други неща, по които децата лудееха, а очите им грееха като малки пламъчета.

Първият етаж на двореца разказваше историята му, гордо излагайки красивите вещи, които все още пазеха духа и отпечатъка на едни велики времена. Докато опиянено впивах поглед в целия този разкош усетих, че нещо ми липсва и рязко се сепнах. Беше минала секунда, в която малката беше излязла от полезрението ми и за миг се притесних, че скучае в някой ъгъл. Всъщност тя изобщо не скучаеше, а разглеждаше с жадно любопитство животните в Ноевия ковчег, който беше окачен на една от стените в двореца. Подвигаше малки капачета и щастливо извикваше “мууу” или “рррррр” при вида на крава или лъв. Слагаше ръчички в странни дупки в стената и отново възкликваше като вселила се в тялото на бяла мечка или змия в зависимост от кожата, която докосваше в дупките.

На долният етаж пък се потопихме в горите ан Робин Худ. Хапна няколко пластмасови печени пилета и странни зеленчуци, облече се като любимата на Робин, покатери се на няколко дървета в гората и дори гордо позира за снимка.

 

 

 

 

 

 

 

Докато разглеждах галерията с картините на именити художници тя тичаше с лист хартия в ръка, издирваше картината от листа и оцветяваше в цветовете от оригинала, под който се беше излегнала за по-удобно. На всеки 4-5 метра в галерията имаше малки художествени станции за децата от където си набавяха материали за оцветяване. Хареса ми много формата – хем се забавляваха, хем се учеха на история и изкуство.

 

 

Когато си в сърцето на мита за Робин Худ е непростимо да не се посети и черквата, където Робин Худ и Мариан са се венчали – St. Mary’s Church. Толкова величествена и красива, че исках да й се насладя напълно. Това не беше пречка, защото вътре в черквата встрани от олтарите имаше голяма зона, обособена за деца с всякакви играчки. Докато малката строеше своя замък на мечтите, аз попивах с поглед всеки кът от красотата наоколо. През следващите дни посетихме и Нотингамската Катедрала, както и черквата Свети Петър. Там отново разполагах със своя миг на усамотение и тишина докато малката играеше в детската зона на метри от мен.

 

St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
St. Mary’s Church, Nottingham
Nottingham Cathedral, Nottingham
Nottingham Cathedral, Nottingham
Nottingham Cathedral, Nottingham
St. Peter’s hurch, Nottingham
St. Peter’s hurch, Nottingham

 

Беше ми мечта да разгледам Wollaton Park и двореца в него. Малко се притеснявах, че на малката може да й доскучае, но дали?! Историята продължава в разкази и снимки скоро 🙂

 

РОБИН ХУДСКИ ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕТЕ – ЧАСТ 2

РОБИН ХУДСКИ ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕТЕ – ЧАСТ 3

ЗА БРИСТОЛ С ЛЮБОВ

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *