Лайфстайл

ТРИКОВЕ ЗА ИДЕАЛНОТО ДОМАШНО СУШИ

 

Сушито беше страстта ми в кухнята преди да забременея. Правех го за приятели, за романтични вечери, обеди навън и никога не ми омръзваше. Когато забременях се наложи да го спра, защото го консумирам със сурова риба, а тя не е никак полезна за бебчетата в утробата заради паразитите, които може да съдържа суровото месо. Дълбокото замразяване се счита, че ги убива, но риска далеч не си заслужава 🙂 Ако и вие сте бременна, но не можете да се откажете от сушито то избирайте такова, направено с пушена или по друг начин термично обработена риба и морски деликатеси.

Та за сушито….освен него обичам и да имам гости, а те просто не могат да се наситят на кулинарските ми дадености в тази насока. Като всяко нещо, доброто суши си има чалъм и когато се спазват някои простички правила е лесна задача дори за дилетант в кухнята. Днес ще ви разкрия “тайните” подходи, които прилагам за чудесен вкус и добра визия. Не че нещо…..нооооо……сушито ми наистина е великолепно.

Първо, за да изпъстрите небцето си с експлозия от вкусове доброто суши изисква уасаби (wasabi), джинджифил (ginger) и соев сос. Пробвала съм различни соеви сосове, но този на Kikkoman е категорично най-добър за мен. Уасабито може да намерите в различни по лютивост варианти. Аз лично предпочитам онзи особено пиперлив вкус в устата, от който се разтича дори носа. Има и доста сладникави вариации на пазара за тези, които не обичат люто.

Като ценител на сушито не мога да си позволя да го хапвам с обикновени дървени стикове, каквито ще ви предложат в ресторант като Happy например, затова съм си поръчала страхотни стикове от Япония. Имам алуминиеви и дървени с красива орнаментика. Добрият вкус е не само в небцето, но и в очите 😉

 

 

Следва най-важната част от сушито – ориза! Купувам ориз за суши, но няколко пъти съм пробвала и с обикновен перлен. В началото използвах оризоварка, която забъркваше чуден ориз. В последствие избрах да си го приготвям сама на котлона в тенджера. Много е важно ориза да се измие неколкократно със студена вода докато се избистри. След тази енергична процедура го слагам на котлона в съотношение 1:1 с вода. Слагам и капка зехтин. Оставям го да заври с капак върху тенджерата, след което оставям за 15 минути на бавен огън отново с капак. Оризът НЕ се разбърква в нито един момент. След 15-те минути го отдръпвам от котлона и оставям да се охлади. В този момент приготвям заливката за ориза:

  • 3 супени лъжици оцет (купувам специален за суши, но и с обикновен се получава)
  • 1 чаена лъжица сол
  • 1 чаена лъжица захар

Слагам всичко на котлона докато захарта и солта се разтопят. Заливам с тях ориза като поръсвам равномерно навсякъде и разбърквам внимателно с дървена лъжица. С това най-тежката част приключва. Сега остава да си направите роловете суши с нещата, които обичате. Аз обикновено имам следните съставки като задължителни:

  • нори (листата, в които се обвива сушито)
  • сурова сьомга
  • рачешки ролца
  • краставица
  • моркови
  • червена/оранжева/зелена чушка
  • филаделфия

Понякога добавям и:

  • сурова риба тон
  • хайвер
  • авокадо
  • скариди

 

 

В завиването на ролчетата има няколко особености. Първо, за да не се лепи ориза по ръцете ми слагам в една купа студена вода и 2-3 супени лъжици оцет. Върху мата, с който навивам сушито поставям листото нори като лъскавата част на листото винаги трябва да остава отдолу. Ориза, рибата и зеленчуците винаги се редят на матираната срана на листа. Бъркам с две ръце в купата с вода и оцет и взимам малко количество ориз, който внимателно разпръсквам и леко притискам върху норито. Оризовият слой трябва да е съвсем тънък и да достига малко над средата на листа нори. След това подреждам рибата и зеленчуците в края на листа, където има ориз. Над зеленчуците можете да добавите филаделфията или хайвера.

В другия край на листа нори, който е без ориз и няма нищо върху себе си лекичко минавам с навлажнени с вода пръсти – това действа като лепило и когато направите ролчето ще го запечата, за да не се отваря. След това внимателно започвам да навивам ролчето с помощта на суши мата. На всяко завиване и пристискам лекичко, за да се получи добра слепка между ориза, норито, рибата и зеленчуците. Така ще се подсигурите да няма празни пространства в ролчето ви.

 

 

И воала! Ролчетата са напълно готови и съвършено оформени. Ако забелязвате на снимката по-горе, суши мата съм го обвила в кухненско фолио. Причината е, че така норито не се зацапва и не се залепя по мата. Иначе рискувате да го скъсате. А и мата се почиства много лесно – на практика единствено трябва да отстраните фолиото 😉

 

 

За нарязването на ролчетата имате нужда от наистина остър нож. Ако ножът е тъп няма да успеете да срежете водораслото нори и ще развалите вида на сушито. Затова се подгответе с наистина добре подострен нож. Двата края на сушито никога не се сервират на масата, но пък можете да ги хапнете докато готвите, за да опитате плода на усилията си. Дебелината на всеки резен е колкото дебелината на палеца.

 

 

Освен да е остър ножа е много важно и да е мокър, за да не се залепват оризчета по него. Иначе отново рискувате да развалите вида на суши резенчетата. Затова преди нарязването на всеки нов рол суши мокрете ножа под течаща вода. Ако смятате за нужно може да го правите и по-начесто.

 

 

Подреждате….

 

 

…..и хапвате!

 

 

Освен приятно, вкусно и красиво, сушито е и много полезно. Както обикновено, за оптимални резултати не прекалявайте с количествата 😉

Намасте!

 

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *