Лайфстайл

Животът е сцена – MISS SAIGON

 

От много време насам душата ми беше зажадняла за някоя опера, театрална постановка или мюзикъл, които да ме разтърсят като електричество, да преминат през мен и да ме наелектризират с емоция, истинско преживяване и вълшебство.

Вече доста време живея в Шотландия и към днешна дата успявам да разчленя местния акцент с успеха ми да направя същото, слушайки говора на достолепна баба в закътано родопско селце – усещаш емоцията, виждаш как устните се движат, но разбираш думите, колкото и две годишната ми дъщеря ядрената физика.

Ентусиазмът ми, обаче, гореше като факла в мен и ме отведе до една от най-забавните (според местните), високорейтингови комедийни театрални постановки The Steamie. Въпреки непреодолимото ми желание да ви разкажа поне отчасти фабулата, мога единствено да споделя, че зрителите пляскаха мощно с ритъма на руска къртечница, а смехът им отекваше в залата дълго след като постановката бе приключила.

Въоръжена с нова доза романтична представа за света на изкуството на сцена реших, че Miss Saigon ще бъде манифестацията на моята нестихваща воля да надскоча лимитацията на акцента, който дори англичаните трудно разбират.

Така се озовах пред сцената на най-впечатляващата, бляскава, вълнуваща и разтърсваща продукция. За мое грандиозно удоволствие сцената бе оживена от красиви хора с американски акцент, което букално изпълни залата с бликащата ми радост и вълнение. На сцената избухна колизия от култури, сменяха се живописни декори и спиращи дъха ангелски гласове на поне тридесет актьора. Представлението оживя и ме пренесе в далечната 1954 и войната във Виетнам. Пулсът се ускоряваше от магичната, но невъзможна любов между американския войник и красивата виетнамка, загърбила обета на баща си да бъде жена на друг.

Оркестърът избухваше като бомба над Пърл Харбър в сюблимните мигове, а осветлението майсторски си играеше със съзнанието и създаваше илюзията, че съм се качила на машина на времето. Беше истинско, неподправено, неописуемо.

Miss Saigon е история за любовта, раздялата, надеждата през призмата на саможертвата – все исконни теми, пулсиращи в безвремието. В мрака на театралната зала ставате естетсвена част от цялата тази публика, с която пътувате по света и назад във времето, за да срещнете хората, които плачат и се наслаждават  на любовта, търсят справедливост, разбиране и възможност за нещо добро в живота.

Вижте трейлъра тук.

В софийската опера може да гледате Мадам Бътърфлай (Madam Butterfly), която представя същата история в жанра на операта. Не знам дали въздействието ще е подобно, но историята е истинска и красива и сериозно рискувате да обагрите съществото си с нови емоции, мисли и вълнения.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *