Лайфстайл

Равносметката

Последните дванадесет месеца изтекоха като дванадесет глътки бяло вино – с лек тръпчив привкус на загуби и победи, богат аромат от случки и преживявания и дъх на научени уроци. С дълбока емоция, но и доза нетърпение очаквам да изпратя цялата пъстрота и динамичност на тази година. В последните мигове на тази година оставам сама със себе си, задаваща дръзки въпроси, търсеща искрени отговори, активизираща себекритичност и обективност. За последен път впервам поглед в отминалите месеци и настройвам съзнанието и сетивата си да приемат всяко постижение и провал, освобождавам мисълта си да рационализира случките и осмисли уроците… Време е за новото дванадесетмесечно пътуване около слънцето. И за да бъде то пълноценно е време за преглед и оценка на всички събития, чувства, изпълнени мечти и преживени загуби. Едва тогава ще мога да дам отправна точка на всичко, за което да се боря през новата година.

Равносметката ми винаги започва с въпроса „Какво научих?“. Вглеждам се в случките, които съм преживяла и уроците на които са ме научили те. Нашият живот е най-големият ни съдник и учител. Въпреки, че можем спокойно да загърбим всяко събитие и преживяна трудност, истински ценното е да вникнем в тях, да ги рационализираме и осмислим, за да си извадим основните заключения. Почти като математическо уравнение…Няма по-голямо училище от живота! Понякога уроците му са облечени в изпитания, лишения, загуби и провали, а на моменти в радости и успехи. Вместо като сянка да преминем през живота си, много по-ценно е да се изправим пред него и да обмислим уроците, с които сме се обогатили и чрез които сме израстнали.

Равносметката ми продължава с преглед на всички съществени обстоятелства и преживявания – Бяха ли взаимоотношенията ми с хората пълноценни? Изпълних ли мечтите си? Следвах ли сърцето си? Борих ли се за каузите си? Стартирах ли собствен бизнес? Започнах ли да работя по собствени проекти? Кои бяха най-съществените събития през тази година? Какви бяха най-свидните и мили моменти? Чисти и добри ли са мислите ми? Какво истинкси ме сломи? Какви хора спечелих и загубих по пътя? Как ме кара да се чувствам всичко това? Какво завинаги ще оставя в 2017-та? Какво ще взема с мен в 2018-та? Това е идеалният момент да облечем в събития, емоции и преживявания последните месеци. Ако е имало разочарования е време да се сбогуваме с тях, ако сме били щастливи е време да благодарим за тях. Това е моментът да разрешим всички висящи въпроси и да си дадем откровени отговори на истински важните за нас неща, за да може да продължим напред.

Следва възвърщане на фокуса и това е една от най-важните стъпки в процеса на правене на равносметка. Понякога рутината кара годините и случките да изглеждат замазани. Подобно на механичното действие да упрваляваме автомобил – съумяваме да видим какво се случва непосредствено пред нас и зад нас, но заседнали на шофьорското място губим перспективата на цялата картина, видяна отвисоко. Затова вярвам, че е изключително ценно и полезно да се спрем за момент, да усетим пулса си, да се огледаме наоколо с широко отворени очи и да преценим ситуацията такава каквато всъщност е. Каъде се намираме сега? Колко далеч сме стигнали? На къде искаме да се запътим? Това е начинът да върнем фокуса си, да начертаем „картата“ на живота ни през следващите година, три, пет…Това е най-ценният момент, когато се стремим да дадем обективна оценка на представянето ни в емоционален, морален, професионален, личен и душевен план. Целта не е да се самобичуваме, а да оценим дали сме живяли пълноценно и смислено тази година и какви стъпки може да предприемем, за да направим следващата година по-добра, по-вълнуваща, по-успешна?

Завършвам целия този процес с начертаване на новите цели – превръщане на страстта в работа, релокиране в нова държава, укрепване на семейството, повишаване на квалификациите….всичко, което е важно за нас – както в личен, така и в професионален план. Фокусът ни помага да работим осъзнато за сбъдването на мечтите и целите си. Днес светът е така устроен, че повечето от нас работят основно да изпълняват чужди цели и мечти и така ни остава малко лично време, в което да работим за себе си. Ако не оползотворим и малкото време, което имаме пълноценно тогава ще преминем през живота неусетно, като на сън. А удоволствието е да изпитаме и болка и щастлие, да опитаме и соленото и сладкото, да се потопим в тях, да ги изживеем, за да се почувстваме живи. Животът не винаги се стича така както сме го планирали, мечтали или желали. Но той е всичко, което имаме, затова е редно да дадем максимума от себе си да го направим незабравимо приключение.

Хармонично, осъзнато и щастливо встъпване в новата година, приятели!

 

ХХХ

Русалката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *