Лайфстайл

Татус за мечтатели

Исках го от години. От много години. Въображението го рисуваше във всякакви форми на всякакви места. Накрая придоби живот ниско долу на десния ми крак. В цвят, символика и тотален сексапил.

Първият ми татус бе рожба на всички сърч машини, милион (минимум) скрийншотове на Pinterest, безкомпромисно дълги дискусии с всички приятелки и накрая среща с братя Смокови. Всичко, което исках се стопи и пречупи през погледа на Павел. Нарисува съвършения мак на крака ми и ми даде ден време, за да се влюбя в него. Денонощие по-късно вече се бях позиционирала на леглото в студиото. На пук на всички йога практики за дишане, поемах и издишах сгъстения от напрежение въздух по-тежко и учестено и от когато раждах.

Павел ме посрещна с широка усмивка, зарази ме с настроение и ми вдъхна кураж. Всичко това се изпари като утринна роса под жаркото юлско слънце още в мига щом чух машинкaта му да работи. Преди още да усетя иглите в плътта си, почувствах очите си отдавна забравили за естествения рефлекс на премигване и застопорени върху машинката с игли, широко отворени като на малко дете пред захарен памук. Само дето захарен памук нямаше. Въздъхнах дълбоко по неблагоразумието ми да подмина бутилката с вино в кухнята, многогодишното уиски в шкафа под мивката, валидола в нощното шкафче, сутришната молитва, завъртането три пъти на юг и плюенето през рамо и просто прегърнах съдбата си за следващите два часа.

С изражение по-изтерзано и от това на майка Тереза и пулс отдавна преминал скоростта на ускорение в колайдера на ЦЕРН, посрещнах първия допир с машинката. Последваха минути, които досега твърдя, че бяха години, посиняване от липса на кислород (просто забравих, че мога и да дишам), забодени нокти в тапицерията (които в последствие установих, че и са си останали там) и накрая….един шедовър на перфектното място долу вдясно.

Тълкуванията за цвета на мака граничат с броя народности по света. Моят мак символизира силата, красотата и вечната любов. Той е онзи аксесоар, който искам да нося винаги с мен – като звездите на небосвода, като усмивката на детско лице, просто като моят мак. Защото излъчва цвят, хармония и красота, които резонират с всичко в мен. Защото ме кара да се усмихвам, когато го видя в отражението на някое стъкло. Защото е мечтан и само мой.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *