Лайфстайл

Венециански разкош без багаж

Пътувам. Изживявам. Случвам се. Всяко пътешествие разпалва въображението ми, подхранва унеса към непознатото и ми напомня колко много места очакват да бъдат открити и сбъднати. Като мечтите. Скоростта, с която мога да приготвя багажа си за новото приключение превъзхожда стихийността на падаща лавина. Разпалва огъня на вълнението и очакването. На нетърпението.

Дестинацията, закотвила се дълбоко в сърцето ми като кораб на дъното на Марианската падина е неизменно Венеция. Душата ми чурулика като славей в ранно утро от копнеж по този магичен град.

Последното ми посещение на Венеция остави специфичен вкус на неприятно. Най-вълнуващата седмица в живота ми, през която попивах с трескава отдаденост мистерията на малките улички, широки колкото две разперени ръце; на стилните италианци, които с типичната си южняшка романтика и стил разтърсват цялото ми себеусещане; на стройните гондолиери, които припяват любовни рими ….на цялата тази атмосфера, която с всяко пътуване откривам като за първи път, се оказа дамгосана от един край на пътуването без куфар.

С цялата пъстрота на безгранично щастие, цветни спомени и шепи вдъхновение зачаках пристигането на куфара ми на софийското летище. Очакването ми отекна като глухо ехо след последните пристигащи. Явно се беше загубил някъде над облаците красиви емоции и звездопад от щастие. Какво представлява за една жена да загуби любимите си дрехи, обувки на високи токчета и прескъпа козметика. Накратко – АПОКАЛИПСИС! И то от скала, за която и Рихтер няма стойност, с която да обрисува грандиозното разочарование и бяс, които безметежно изпиха на един дъх цялата ми хармония от вълнуващото преживяване. Защото куфар така и нямаше, нито след седмица, нито след месец, нито след вече година.

Какво научих за себе си от всичко това – sh*t happens, но в случая тя се поправя с торба пари в мола, куп насилени усмивки, доста коктейли, известно количество проляти сълзи, нескромен брой ругатни, още сълзи и спомени за любимата Венеция, които дори с времето не избледняват. Това в емоционален план. Практически погледнато, носете си четка за зъби и гащи в джоба, когато сте във въздуха. Освен това, имайте предвид, че нискотарифните компании ви предлагат по 18 евро на килограм загубен багаж, които ви изплащат по-трудно и продължително и от жена с родилни болки. При мен това се случи за година време след неограничен брой имейли, заплахи от адвокат, правни становища, запознаване с главна дирекция Гражданска Въздухоплавателна Администрация, копие на касови бележки, снимки на документи от застрахован багаж и още куп неща, които старателно сложих в кутията с надпис ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ ВЕДНАГА. Иначе, обожавам Венеция. Все още. И винаги. Защото пътувам. Изживявам. Случвам се…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *