Лайфстайл

Игра на живот

Не съм геймър. Идеалът ми за добре похарчено време включва чаша бяло вино и приятели. Единствената игра, която вече 32 години играя денонощно е Живота. Суров. Сладък. Предизвикателен. Умопомрачаващ. Влюбчив. Щастлив. Гневен. Тъжен. Разочароващ. Обещаващ. Изобщо доста нива съм минала вече, къде с усмивка, къде с устни, извити като бракувана кифла. Идеята е, че женското ми въплъщение на Супер Марио се справя порядъчно. Като за 32 нива. Бъдещите са мистерия, но какво пък, нали вече съм набрала енерция.

Като изключим сатурновата дупка, ретроградната Венера и някои други космически обстоятелства, скоро предстои да мина на следващото ниво – 33! За него планувам да си взема поправителните от преди и някак космически на пук на всички тела от млечния път (минимум) да науча следното:

  • Очакванията са за лузърите. Носят единствено пословично разочарование. Виж, сетването на някакви базови критерии е нещо различно. И все пак, трябва да е ясно, че не всеки може да ги посреще и това е напълно окей. Естествен подбор му казвам аз на това.
  • Ако някой истински желае да отдели време за теб, така ще подреди приоритетите си, че да може да ти го даде.
  • Красивият изказ е на мода и има доста последователи. В контраст малцина са тези, които си стоят зад думите. Затова действията отделят истински важните хора в живота от всички останали.
  • Понякога трябва да можеш да продължиш напред без да си сложил точка или надпис „край“. Това също е своеобразен завършек. Движи напред, за Бога!
  • Без излишни предположения животът е далеч по-симпатичен. Не всичко има скрит замисъл. Често нещата са просто каквито изглеждат.
  • Ако някой те предаде веднъж, то вероятността да го направи отново е вече налична. Вторите шансове рядко проработват. Третите изобщо.
  • Прекарвай качествено време с приятелите. Нищо не лекува по-добре от тях.

Сега стискайте палци за поправителните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *