Лайфстайл

Да бъде или да пребъде

Мисля си за любовта. Ей така – като жена, майка, съпруга и не до там влюбчива натура. Винаги съм се впечатлявала от израза „любов от пръв поглед“ и още повече, от онези, които се кълнат, че са се влюбили след първия поглед. Е, как ви се получава така бе, хора? На мен доста погледи след първия ми трябват, още доза премигвания, обмисляния, обсъждания с всички блондинки, брюнетки, червенокоски и други цветни натури от приятелския арсенал… и пак не е сигурно, че ще разцъфне любовта. Някак първия поглед гали обвивката на нещо, чийто пълнеж остава доста неясен.

Ами ако е като онези гадни донъти, които визуално го докарват, но като ги отхапеш и вътре са сухи и със стар, неприятен конфитюр вместо токущо направен крем брюле? Колко разочароващо е това. Къде отива любовта от пръв поглед тогава? Аз тези донъти мигновено ги захвърлям в кофата. И с любовта от пръв поглед ли така се случва? Или тя е като ефимера и я има само докато дойде следващата от по-новия пръв поглед в друга посока…

Предпочитам да си мисля за другата любов. Онази след дълга поредица от погледи, преживяни случки, споделени моменти, изказани истини. Онази любов, която се закоренява в сърцето и ума и живее с всяка нова усмивка, жест и целувка. Онази любов, която се буди от слънцето в неговите очи и заспива със звездите, отразени в душата му. Такава любов харесвам аз. От такава любов се нуждая, за да ме има.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *