Лайфстайл

Страх на кутийки

Страховете са най-големият ни зложелател. Садистично изскачат като неканен гост в щастливите ни мигове и застилат дебелата си сянка над всички прекрасни емоции, бушуващи в нас. Карат ни да потръпваме в притихнал ужас и да щрихираме в съзнанеието си апокалиптични картини. Захранват се с този ужас, наедряват и постепенно ни превземат. Обгръщат ни в студените си ръце и ни притискат силно докато тихо изскимтим от болка в душата. От безпътие. От гняв по собствената ни слабост.

В опит да се преборим, прогягаме уморено ръка и слагаме на везната всичко най-скъпо нам. От другата страна безропотно поместваме бездънната яма от страхове и зачакваме. Зачакваме плахо да натежи нанякъде и се молим смирено това да бъде от страната на всички сърдечно преживяни радости, мили спомени, вълнуващи трепети и зажадняли да се случват мечти.

Събираме сили и мобилизираме цялото си същество да надвие страха. Опитваме се да опитомим и подчиним тази стихия, за да може да продължим пътя си. Противното би означавало да предадем мечтите си и да склоним глава пред имагинерната ни визия за катастрофален край.

Битката е епична. Живот за мечтите или крах за всичко, което бленуваме. Понякога си мисля, че не изходът е важен, а първата стъпка. Крачката, с която се впускаме в приключение с неясен край. Като да се качиш на ролъркостър.

Света се върти със скоростта на светлината, гласа ти отдавна е увиснал някъде в пространството, крещейки със сетни сили, че искаш да слезеш, краката треперят. Уви, ходенето по твърда повърхност остава мечта за следващите минути.Не и преди последното кръгче. След него всичко утихва. Няма и крясъци вече. Има единствено преживян стрях. И насладата от победата. Защото всичко е в нас. В първата крачка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *